Ричард купува автобусен билет за отчаяна майка с три деца и на следващия ден открива десетки кашони на прага си. Той няма представа, че нейният подарък ще го въвлече в неприятности, докато дъщеря му не отваря една от кутиите.
Беше светла, слънчева сутрин. Ричард беше потънал в песента, която звучеше в слушалките му, докато миеше подовете на автогарата. През последните 10 години автогарата беше неговият свят.
Изведнъж глас го разсея.
– Извинете – каза гласът.
Ричард се обърна и видя жена, вероятно на около 35 години. Тя изглеждаше изтощена, а зачервените ѝ, подути очи и сълзите по бузите подсказваха, че е плакала до скоро. Тя държеше бебе на ръце, а до нея стояха две по-големи деца.
– Мога ли да ви помогна с нещо? – загрижено попита Ричард, като свали слушалките си.
– М-мога ли да си купя билет за Ню Йорк? Ще ми помогнете ли? – попита тя с треперещ глас.
– Добре ли сте? Изглеждате напрегната – каза той.
Жената се поколеба.
– Искам да избягам от съпруга си. Не трябваше да ви казвам това, но той… не е добър човек. Не мога да се свържа с него от дни, а думите и постъпките му… ме плашат. Просто искам да отида при сестра си, която живее в Ню Йорк. Изгубих портмонето си. Моля ви, помогнете ни.
Забелязвайки отчаянието ѝ, Ричард не можа да ѝ откаже, въпреки че знаеше, че ще трябва да даде последните си пари. Той отиде до гишето и купи билета.
– Благодаря ви от сърце – подсмъркна тя, когато той ѝ подаде билета.
– Моля, грижете се за децата си – каза той.
– Може ли да ми дадете адреса си? – попита тя.
– Защо ви е?
– Искам да ви се отплатя. Моля ви – настоя тя.
Ричард отстъпи, и скоро автобусът, с който заминаха жената и децата ѝ, изчезна по пътя.
Ричард приключи смяната си и се прибра при дъщеря си, Аманда. Тя беше всичко, което имаше, след като съпругата му ги напусна. Решението на жена му го съсипа, но той се съвзе заради дъщеря си.
На 10 години Аманда вече поемаше отговорности, които далеч надхвърляха възрастта ѝ. След училище връзваше косата си на опашка и се захващаше с домакинската работа, дори помагаше на Ричард да готви.
В малката си кухня те танцуваха заедно и опитваха нови рецепти. Вечер сядаха на дивана и си разказваха как е минал денят им. Тази вечер не беше изключение. Но следващата сутрин беше.
Ричард се събуди от гласа на Аманда.
– Татко! Събуди се! – извика тя, като леко го разтърси по раменете.
Той се надигна сънено, търкайки очите си.
– Какво има, миличка?
– Има нещо странно навън! Ела с мен! – настоя тя, дърпайки го от леглото.
Ричард излезе на двора и видя дузина кашони. Предположи, че е грешка при доставката, но после забеляза плик върху една от кутиите. Вътре имаше писмо. Пренебрегвайки факта, че Аманда вече отваряше кутиите, той започна да чете.
„Здравейте! Аз съм жената, на която помогнахте вчера. Исках да изразя благодарността си за вашата добрина. Тези кашони съдържат вещи, които исках да взема със себе си в Ню Йорк, но реших да ги оставя на вас, за да ги продадете и изкарате добри пари. Всичко най-добро.“
Докато Ричард осмисляше писмото, звукът от счупен порцелан го разтревожи. Той се обърна и видя, че Аманда е изпуснала ваза на земята. Първоначално се ядоса на невниманието ѝ – тя беше счупила вазата на жената!
Но после забеляза блестящ предмет сред парчетата. Вдигна го. Ричард си спомни, че беше чел, че диамантите не се замъгляват, когато се дъхне върху тях. Шокира се, като осъзна, че бляскавият камък е ИСТИНСКИ диамант.
– Боже мой! Богати сме! – възкликна радостно той, съсредоточен върху камъка.
– Трябва да го върнем, татко! – Аманда намери адреса на подателя в документите. – Това не е наше!
– Помисли за светлото бъдеще, Аманда! Можем да те запишем в добро училище!
– Не, татко! Ами ако отнемаме последната надежда на някого?
Ричард настояваше да задържат диаманта, но Аманда го убеди да го върнат. Той ѝ каза, че ще го направи, но имаше друг план. Под претекст, че ще го върне, той посети антикварен магазин.
– С какво мога да ви помогна? – попита собственикът, г-н Ламбърт.
– Искам да оцените нещо – отговори Ричард и постави диаманта на тезгяха.
Г-н Ламбърт разгледа камъка и го оцени на поне 100 000 долара.
– Мога да ви предложа 10 000 долара! – каза той, твърдейки, че Ричард няма документи за произход.
Ричард отказа парите и си тръгна, планирайки да подправи документи.
Когато се прибра, Аманда я нямаше. Откри бележка:
„Имаш моя камък! Ако искаш дъщеря си обратно, донеси го на този адрес. Без полиция!“
Ричард се изправи пред похитителя, който го принуди да предаде диаманта. Но когато той подаде камъка, мъжът избухна:
– Това е стъкло! Къде е истинският диамант?
Ричард си спомни, че Ламбърт може да го е подменил. Той отиде в магазина и разкри измамата на Ламбърт, който призна за съучастничеството си с похитителя.
С хитър план Ричард измами похитителя да влезе в капан на полицията, а Аманда беше спасена.
Въпреки всичко, Ричард знаеше, че ще има проблеми със закона, но поне дъщеря му беше в безопасност.
About the Author
