Анализът е препубликуван от През 2021 година се навършиха 30

Четири стъпки, за да живеем по-добре

Анализът е препубликуван от

През 2021 година се навършиха 30 години от разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. През 2022 година България означава 15 години от участието си в Европейски съюз. Имаме към този момент задоволителна времева отдалеченост, с цел да стартираме оценяването на тези две събития.

От позиция на сухата статистика нещата за България наподобяват по-скоро добре. Брутен вътрешен продукт на глава от популацията в страната към този момент е с над 50% от междинното за Европейски съюз. С този резултат обаче сме кораво на опашката. Дори Брутен вътрешен продукт на прилежаща Румъния е над 70% от междинното за Европейски съюз. В началото на новия век стопански ние, българите, бяхме на едно и също равнище с румънците и в някои връзки даже ги изпреварвахме. Сегашният резултат би трябвало да породи спор за бъдещето.

Същевременно обаче България се показва много по-добре от страни, които не са членки на Европейски съюз. По последни данни на Световната банка, Брутен вътрешен продукт на България е към 73 милиарда $, а на Сърбия – 57 милиарда $. Тази разлика в наша изгода се дължи най-много на резултата на еврочленството – другите фактори за двете страни са сходни.

Като макроикономическа политика източноевропейските страни членки на Европейски съюз не престават да се разграничават от запада по един главен фактор – разпределението на данъчното задължение. Обобщено, в случай че междинното за Европейски съюз е да събира като налози към 40% от Брутен вътрешен продукт (39,2% за Европейски съюз и 39,6% за еврозоната), в Източна Европа усреднените стойности са по-скоро към 33%. “ Шампион “ е Румъния с 25%, следвана от България с 29,8%, Литва и Латвия с към 31%. Групата на централно-европейците е компактна: Унгария – 33,4%, Чехия – 33,2%, Словакия – 33,7% и Полша – 35,3%. С малко по-високо данъчно задължение са Хърватия и Словения – 36,8%.

Тенденцията на относително по-ниски налози в Източна Европа е съчетана и с по-голям порцион на непреките налози като Данък добавена стойност и по-малък порцион на директните (лични и корпоративни). България и Хърватия тук са шампиони с към 50% порцион на непреките налози, което в действителност в допълнение понижава преразпределителната функционалност на страната. Това е и един от факторите, които водят до повишение на неравенството у нас – индикатор, по който сме безспорни шампиони в Европейски съюз.

Четири значими стъпки

На фона на тази обстановка следва да се запитаме: каква би трябвало да е политическата и икономическата тактика на страната през идващото десетилетие? Ето моя отговор:

1) България би трябвало да се стреми да извлича оптимални изгоди от еврочленството си посредством по-плътна интеграция в Европейски съюз. Намирайки се географски в периферията, належащо е да компенсираме тази раздалеченост с по-добро приложение на общите правила, стандарти и правила. Влизането в еврозоната е основно от тази позиция и то би трябвало да бъде главен стратегически цел. Добре е, че новото държавно управление фиксира 2024 година като своя цел – остава в този момент и да я реализира. Шенген, както и присъединяване във форми на засилено съдействие в границите на Европейски съюз ще са единствено от изгода за България. От тази позиция в кратковременен проект е извънредно рисково превръщането на страната в антиваксърски анклав, което може да докара до спомагателна маргинализация по чисто медицински аргументи.

2) България явно има сериозен неосъществен капацитет за наваксване по отношение на страните от централна и западна Европа. Този капацитет се попречва евентуално от два фактора. Първият е познатата корупция и уязвимост на правовата страна, които сигурно отблъскват съществени вложители – и локални, и задгранични. Не е нужно да се обясни какво би трябвало да се прави в това отношение – задоволително би било институциите да стартират да работят не като партийни чадъри, а в действителност като самостоятелни арбитри и регулатори.

Не по-малко значима е обаче модернизацията на администрацията предвид на успеваемост и експедитивност на услугите. Дигитализацията и въвеждането на нови управнически практики са неоспорим запас, който би трябвало да използваме. Естония може да ни бъде образец в това отношение, само че би трябвало да е ясно, че без възстановяване на образованието в страната опциите за рационализация ще са мощно лимитирани.

3) В България има място за сериозен данъчен спор. Безспорно е, че ще е нелогично и безразсъдно да преминем от сегашните равнища на данъчно облагане към тези на Германия или Швеция. Но еволюционен преход към равнищата на Естония и Централна Европа (около 33%), освен не е изключен, само че явно се допуска от общите трендове в Европейски съюз. Въпросът е това да се прави поетапно и да има позитивни и ефикасни проекти за изразходването на спомагателните средства. Като начало – въвеждане на необлагаем най-малко и последователно повишаване на осигуровките наподобяват наложителни ограничения. По-трудният въпрос е основаване на дълготрайна рамка, в която би могло да се вкарват плавни и лимитирани покачвания на някои (преки) налози. Този проект би трябвало да е скрепен и със тактика какво ще прави страната с парите. Една по-добре финансирана обществена, здравна и просветителна политика би могла да се трансформира и в гаранция за по-успешна рационализация на България. А и би направила страната атрактивна за младежи.

Дори и след една такава лимитирана промяна България отново ще остане измежду шампионите по ниско данъчно задължение в Европейски съюз и не би изгубила конкурентните си преимущества. Въпросът е, че това съответно преимущество (ниски данъци) наподобява не е решаващо, когато вложителите търсят образована и квалифицирана работна ръка.

4) Един огромен, необработен запас за България е интеграцията на задачите Балкани в Европейски съюз. Докато нашият район остава раздробен и разграничен от граници и полезности, той не може да се възползва от икономическия си капацитет. Десетки милиони хора, прелестни исторически градове, храна, музика и така нататък може да притеглят годишно милиони туристи и милиарди вложения, в случай че го няма страха от спорове и разпарчетосвания. Само че през последните няколко години ние не работим дейно за отбрана на личния си интерес, а вършим тъкмо противоположното.

В Европейски съюз щастието не идва през отвод от независимост

Проблемите са ясни, може да се спори по решенията и тактиките. Едно обаче е несъмнено – че страни отвън Европейски съюз, като Русия, да вземем за пример, рискуват да се върнат политически там, където бяха преди 30 години. Да, и през днешния ден мнозина се опасяват от Русия – по този способ, както се опасяваха и от Съюз на съветските социалистически републики. Да, там започнаха да не разрешават дисидентски организации (последната затворена беше “ Мемориал „, основана от руския отстъпник учен Сахаров). А главната опозиционна фигура – Навални – през днешния ден е в пандиза. В известната алегория от “ Братя Карамазови “ Великият инквизитор прави хората щастливи, в случай че те се откажат от свободата си. През последните години по тази логичност руснаците би трябвало да са станали много щастливи.

Каквито и да са изгодите от еврочленството за България, в Европейски съюз най-малко щастието не идва през отвод от независимост.

Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.